"Различният" от Алексей Слаповский

Режисьор: Петър Денчев

Превод: Василка Бумбарова
Постановка: Петър Денчев
Сценография и костюми: Радостина Тодорова
 

УЧАСТВАТ: Димитър Димитров, Яна Бобева, Мариана Бонева, Даниела Райчевска

М. И. и З. П. Н. А. И. и Т. Или казано по нормален начин - много интересна и забавна постановка, невероятна актьорска игра и тема. Представена ни хумористично, всъщност става въпрос за дълбочината на тематиката за личните отношения с най-близките ни хора. За нашите копнежи, горчив опит, недовечивост, себеразбиране, сила на характера и воля да докарваме нещата до край.

Вариацията на темата леко ни намеква за наш'то си, българското ежедневие. Сблъсква на преден план темите за романтиката, мачовщината, приятелството, любовта, изневярата, действителността. Дали сме способни да обичаме, след като дори себе си понасяме трудно. Дали сме способни да погледнем щастието в очите още веднъж, след многобройните разочарования и да полетим с крилата му, докадето си е наумило да ни отведе?

Гледайки се чувстваме развеселени, разведрени, умилени, по-добри, но и замислени. На самотните им се приисква по-скоро да си намерят половинката, а обързваните с усмивка установяват радостта от това, което имат. Неусетно започваме да се чувстваме по-уверени и да се харесваме повече. Не искате ли и вие да се почувствате така?

"Стари времена" от Харолд Пинтър

Режисьор: Васил Спасов
Художествен ръководител: проф. Красимир Спасов
Сценография и костюми: Диана Чифличка
Музикален консултант: Ралица Бежан

УЧАСТВАТ: Мариана Бонева, Яна Бобева и Йордан Ръсин

Стари времена ни посреща в уютна къща в провинцията, там където морето е от край до край синьо, където водата е мека, а звуците не са така остри, както в големия град. Отличната игра на актьорите ни пренася в изключително сполучлива „преработка” на пиесата на Харолд Пинтър. Диалогът в първата част беше на много високо ниво, на моменти ми напомняше репликите на Сетембрини от Вълшебната планина на Ман.

Тънките намеци в диалозите имплицитно ни насочваха към сферите, придобили своята орбита отдавна в миналото на личния живот на тримата герои. Умелата актьорска игра ни представи надпреварата за любимия свят, с който все още не искаме да се разделим или който не искаме да изгубим; отмъстителността на нараненото его; борбата между творческия живот и пошлото, макар и добре прикрито, съществуване. Умелата актьорска игра ни потопи във водите на пръв поглед тихи, но криещи в дъбините си невидима сила води.

Премълчани истини, неизречени признания и фалшива искреност изплуваха от чашите с бърбън, за да предизвикат истинска буря. Шеметен и неочакван финал. Толкова много динамика и толкова малко действие, придружени от уюта на театралната зала, която ни караше да се чувстваме като неми гости на семейната сцена.

Гледал съм адаптация на Уди Алън, с професионални! актьори, в известен театър, побългарена и доста несполучлива. Просташки направена. Но тук място за каквато и да било критика няма, защото прекараното време си заслужаваше от първата до последната секунда. Дано ни предстоят за напред все такива постановки. Браво!