"Различният" от Алексей Слаповский

Режисьор: Петър Денчев

Превод: Василка Бумбарова
Постановка: Петър Денчев
Сценография и костюми: Радостина Тодорова
 

УЧАСТВАТ: Димитър Димитров, Яна Бобева, Мариана Бонева, Даниела Райчевска

М. И. и З. П. Н. А. И. и Т. Или казано по нормален начин - много интересна и забавна постановка, невероятна актьорска игра и тема. Представена ни хумористично, всъщност става въпрос за дълбочината на тематиката за личните отношения с най-близките ни хора. За нашите копнежи, горчив опит, недовечивост, себеразбиране, сила на характера и воля да докарваме нещата до край.

Вариацията на темата леко ни намеква за наш'то си, българското ежедневие. Сблъсква на преден план темите за романтиката, мачовщината, приятелството, любовта, изневярата, действителността. Дали сме способни да обичаме, след като дори себе си понасяме трудно. Дали сме способни да погледнем щастието в очите още веднъж, след многобройните разочарования и да полетим с крилата му, докадето си е наумило да ни отведе?

Гледайки се чувстваме развеселени, разведрени, умилени, по-добри, но и замислени. На самотните им се приисква по-скоро да си намерят половинката, а обързваните с усмивка установяват радостта от това, което имат. Неусетно започваме да се чувстваме по-уверени и да се харесваме повече. Не искате ли и вие да се почувствате така?

"Стари времена" от Харолд Пинтър

Режисьор: Васил Спасов
Художествен ръководител: проф. Красимир Спасов
Сценография и костюми: Диана Чифличка
Музикален консултант: Ралица Бежан

УЧАСТВАТ: Мариана Бонева, Яна Бобева и Йордан Ръсин

Стари времена ни посреща в уютна къща в провинцията, там където морето е от край до край синьо, където водата е мека, а звуците не са така остри, както в големия град. Отличната игра на актьорите ни пренася в изключително сполучлива „преработка” на пиесата на Харолд Пинтър. Диалогът в първата част беше на много високо ниво, на моменти ми напомняше репликите на Сетембрини от Вълшебната планина на Ман.

Тънките намеци в диалозите имплицитно ни насочваха към сферите, придобили своята орбита отдавна в миналото на личния живот на тримата герои. Умелата актьорска игра ни представи надпреварата за любимия свят, с който все още не искаме да се разделим или който не искаме да изгубим; отмъстителността на нараненото его; борбата между творческия живот и пошлото, макар и добре прикрито, съществуване. Умелата актьорска игра ни потопи във водите на пръв поглед тихи, но криещи в дъбините си невидима сила води.

Премълчани истини, неизречени признания и фалшива искреност изплуваха от чашите с бърбън, за да предизвикат истинска буря. Шеметен и неочакван финал. Толкова много динамика и толкова малко действие, придружени от уюта на театралната зала, която ни караше да се чувстваме като неми гости на семейната сцена.

Гледал съм адаптация на Уди Алън, с професионални! актьори, в известен театър, побългарена и доста несполучлива. Просташки направена. Но тук място за каквато и да било критика няма, защото прекараното време си заслужаваше от първата до последната секунда. Дано ни предстоят за напред все такива постановки. Браво! 

"Никога не го прави с адвокат" (Сентрал парк уест)

От Уди Алън

Превод - Татяна Иванова

Постановка – Бойко Илиев
Сценография – Нина Пашова
Хореография - Светлин Ивелинов

УЧАСТВАТ: Ана Вълчанова, Стефан Щерев - Чечо, Нона Йотова, Пламен Сираков, Силвана 

Пишимарова

Така, Уди Алън си го знаем. След като изгледах постановката ми стана ясно защо актьорите от  филмите му играят понякога странно - това се обясни, след като установи присъствието на  театралния елемент във филмите му. Но не те са главната тема тук. 

Добре позната ни е и тематиката, която го интересува. Още един колега философ, загледал се в личните взаймоотношения между хората, екзистенциалните турболенции, които те преживяват поради емоционални обвързаности или напредналата възрастова граница, всичко това, стоящо пред вечните теми за любовта и смъртта.

Е, до тук всичко е много хубаво. Но, когато побългарим подобен сюжет е много важно да внимаваме да не го вулгаризираме и, както се разбра наскоро от навлезлия в българския театър термин, да не го чалгазираме. За жалост чалгазирането се случи. Няма как образите на Уди Алън да бъдат представени от манталитета на българските актьори, освен ако те не положат специални усилия и не се откъснат напълно от средата на българската улица. Още по-лошо става, когато проличи липсата на достатъчно репетиции и излезе на яве факта, че само главната актриса си е научила репликите както трябва.

Поради намекнатото, оценката ми е по-скоро отрицателна. Ако целта е чрез подобно отношение към театралното изкуство да се достигне обема на пълната зала със зрители, то и това някак не се получи. Уж лека и разтоварваща, тази постановка се оказа затормозяваща и семпла. Може подобна критика да е сурова и груба, но единствената й цел, бива ръководена от бляна по една културна държаваа, в която всичко да бъде на високо ниво. (Не върви играта на сервитьорите в близкото заведение да бъде по-искрена и неподправена от играта на актьорите, в който и да е театър.)

"Мъртви души" от Михаил Булгаков

По Н. В. Гогол

Сценична версия и режисура - Тея Сугарева
Сценография и костюми - Каролина Далкалъчева и Радостина Тодорова
Музикално оформление - Георги Стрезов

УЧАСТВАТ: Йордан Ръсин, Христо Ушев, Деян Цвятков, Стефан Димитров, Никола Парашкевов, Деница Петкова, Йонко Димитров, Антон Григоров, Борислава Стратиева, Мариана Бонева, Божидар Матанов

Два основни, успоредни паралела, които светят ярко, подобно на името на техния сънародник Достоевски. Успоредни прави, които се пресичат. Времена и нрави, характерни най-вече, но и не само, за представителите на руската проза. Представени заедно с  творчеството на Гогол и Булгаков - три в едно, една очаквано добра комбинация.

Постановката разказва за хората. За богатите, за порочните, алчните и добрите, които също понякога се изкушават. В нея е очертан най-ярко, образът на нетърпеливостта, разочарованието и опита да се достигне щастието по пряк път. Едно своеобразно бягство от собствената участ и научаването на уроците на съдбата и предубедеността.

През главния герой в постановката ни се представя опита за завоюване на собственото щастие, чрез надхитряването на хитрите и на системата, в която съжителстват всички те. На фона на това дребнаво и немирно преследване на бездушното богатство протича живота на твореца, писателя и мислителя. Той не иска от живота, скромен е - желае единствено панталони. Но е роден да дари живота с пъстрота и да го извиси до висините, от които иронично да гледа към всички дребни опити за надхитряване на индивидуалната участ.

Постановката е интересна. Прави туристическа обиколка в нищетата на алчната и ненаситна душа и мизерията, в която се създава светлината, осветяваща поколения напред интелектуалци. Образите, които са туристическите дестинации за моментно пребиваване са ярки и много силно очертават характерни черти на човешката душевност. Чрез тях и доброто им представяне от страна на актьорите, зрителя успява да се абстрахира от мрачната обстановка, която представена от иновативния паралел, заслужаващ вниманието на всяка пълна зала.

"Столетие мое" от Мишел Лоранс

Постановка – Владимир Петков
Сценография – Петър Митев
Костюми – Анна Пелтекова
Музика – Мартин Каров
Пластика – Татяна Соколова

УЧАСТВАТ: Стоянка Мутафова, Йорданка Стефанова, Росица Александрова, Полин Лалова, Тодор Беров 

Постановката не е сложна като сюжет. Подобно на грамофона в нея, сега и ние ще разплетем заключителното действие. Гледането на една от най-големите български актриси създава впечатлението за това, сякаш пиесата е правена за нея, за да представи нейния живот. Но не в пикантните му части, а в неговата лудст и незачитане на отлитащите години.

От друга страна обаче, да бъдат събрани заедно и показани на сцената четири поколения жени, живеещи заедно, макар и за малко, идва в повечко на един мъж. Също и манталитета на героините - всеки съответстващ на определено историческо няколколетие, е създаден и представен по неприятен начин - чисто прагматичен, наивен и не-духовен.

В центъра на исторята е заложен неразкритият живот на най-възрастната от жените (прабабата, нашата главна героиня), която е успяла да се наживее (или може би все още не е) и да задуши животите на поколенията си. Никое, от които не изглежда способно да води нейния начин на живот. 

Градивното в цялата тази работа идва в момента, когато тя споделя тайната на славния си живот, който е водила вече сто години. Това е тайната на непрестанното желание да се движиш напред, да набелязваш цели и да ги постигаш.

Деградивното е цената, която следва да се плати за такова желание. А именно, това е използването на хората (дори на дъщерята!) като средства за постигане на целите, отчуждението от тях и от самия себе си и заблудата, че този повърхностен начин на живот може да направи някой човек истински щастлив.

"Гимнастика за бременни" от Здрава Каменова

Творчески екип:

Режисьор - Калин Ангелов

Художник - Елена Ямантиева

Музика - Мартин Каров

 УЧАСТВАТ:
Александрина Иванова, Алиса Атанасова, Антония Търпова, Весела Бабинова, Гергана Арнаудова, Жанета Дончева, Камелия Хатиб, Лили Сучева, Милена Миланова, Радина Думанян, Цветина Петрова, Илия Виделинов и Стефан Додуров (Студенти от класа на проф. Пламен Марков)

Знаете ли как се казва мъжа, чиято половинка е бременна? Обременен, разбира се. Това се вижда и от съотношението на броя на мъжете и жените на сцената (около 1:11). Действието акцентира върху и разкрива пътя на жената през деветте месеца бременност, през които почти всяка от тях преминава в реалния живот. Честата смяна на настроенията й, объркването, чувството за отхвърленост, физическите промени в тялото, всичко което минава през главата на жената в този период е показано на сцената. Като цяло мъжката дискриминация си беше почти явна, но тъй като представлението изважда на бял свят тайните от кухнята на жената, то си е направо полезно за всеки представител на силния пол да отиде и да гледа представлението.  

Играта на четирите главни героини веднага спечелва симпатиите на публиката. Абсурдните и смешни моменти вземат превес като по този начин определят "Гимнастика за бременни" като специална и чаровна комедия. Безбройните странности в поведението на бременната жена, докато достигне до момента, в който "вече сме двама, ти и мама" и заключението "колкото по-рано се научим да обичаме, толкова по-добре"; както и на жената изобщо, разкрити за нас от младите актриси, могат единствено да покажат колко трудна е ролята на жените и колко мили, добри и прекрасни същества са всъщност те.

След като изгледаш представлението ти се иска веднага да си намериш някое такова същество и да съпреживееш всичко, което си видял на сцената. Също така, за първи път видях сцената в залата да се върти в кръг. 

В заключение - заслужава си да надникнете в женския свят!

"Коварство и любов" от Фридрих Шилер

Творчески екип:
Режисьор и сценография - Стайко Мурджев
Костюми - Невяна Кавалджиева
Музика - Петър Дундаков
Пластика - Мила Искренова

УЧАСТВАТ:
Калин Врачански, Йоанна Темелкова, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Ириней Константинов, Росен Белов, Мартин Гяуров, Анастасия Лютова, Мира Бояджиева, Милен Николов, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Юлиян Петров.

Честно казано имах по-големи очаквания. И тук критиката ми не е чак толкова срещу българската постановка, а срещу самият Шилер. Знамо колко важен автор е и в изкуството и в естетиката, но това, което видях не ме впечатли особено много.

Историята, която разказва "Коварство и любов" ни среща със самозабравилата се аристокрация, която с един замах, стига да реши, може да смаже живота на някое бедно семейство. Това тя би могла да реши, за да задоволи егоистичните си потребности, за да се спаси и оправдае по такъв начин, или просто, защото и е станало прекалено скучно. Наистина подобни истории са се случвали преди, вярвам, случват се сега, а сигурно и ще продължат да се случват и за в бъдеще.

Пиесата показва възможната любов между момиче от обикновено семейство и мъж от висшите среди. Любовта им се оказва възможна, до момента, в който и на двамата им се налага да навлязат в чуждия свята до такава степен, до която е въвлечена самата им класова принадлежност, чийто сблъсък показва Шилер.

След големите трудности, през които минават двамата влюбени любовта им започва да става напук, да отслабва, да е подвъпросна и в крайна сметка да загуби реалната почва върху, която се е създала. Пиесата впечатлява и с момента, когато висшата класа бива показана като хитлеристка войска, твърдо решена да срине всичко под себе си. Все пак всички тези премеждия не засягат единствено един човек, но как и на каква цена, оставям на вашето любопитство.