"Никога не го прави с адвокат" (Сентрал парк уест)

От Уди Алън

Превод - Татяна Иванова

Постановка – Бойко Илиев
Сценография – Нина Пашова
Хореография - Светлин Ивелинов

УЧАСТВАТ: Ана Вълчанова, Стефан Щерев - Чечо, Нона Йотова, Пламен Сираков, Силвана 

Пишимарова

Така, Уди Алън си го знаем. След като изгледах постановката ми стана ясно защо актьорите от  филмите му играят понякога странно - това се обясни, след като установи присъствието на  театралния елемент във филмите му. Но не те са главната тема тук. 

Добре позната ни е и тематиката, която го интересува. Още един колега философ, загледал се в личните взаймоотношения между хората, екзистенциалните турболенции, които те преживяват поради емоционални обвързаности или напредналата възрастова граница, всичко това, стоящо пред вечните теми за любовта и смъртта.

Е, до тук всичко е много хубаво. Но, когато побългарим подобен сюжет е много важно да внимаваме да не го вулгаризираме и, както се разбра наскоро от навлезлия в българския театър термин, да не го чалгазираме. За жалост чалгазирането се случи. Няма как образите на Уди Алън да бъдат представени от манталитета на българските актьори, освен ако те не положат специални усилия и не се откъснат напълно от средата на българската улица. Още по-лошо става, когато проличи липсата на достатъчно репетиции и излезе на яве факта, че само главната актриса си е научила репликите както трябва.

Поради намекнатото, оценката ми е по-скоро отрицателна. Ако целта е чрез подобно отношение към театралното изкуство да се достигне обема на пълната зала със зрители, то и това някак не се получи. Уж лека и разтоварваща, тази постановка се оказа затормозяваща и семпла. Може подобна критика да е сурова и груба, но единствената й цел, бива ръководена от бляна по една културна държаваа, в която всичко да бъде на високо ниво. (Не върви играта на сервитьорите в близкото заведение да бъде по-искрена и неподправена от играта на актьорите, в който и да е театър.)