"Коварство и любов" от Фридрих Шилер

Творчески екип:
Режисьор и сценография - Стайко Мурджев
Костюми - Невяна Кавалджиева
Музика - Петър Дундаков
Пластика - Мила Искренова

УЧАСТВАТ:
Калин Врачански, Йоанна Темелкова, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Ириней Константинов, Росен Белов, Мартин Гяуров, Анастасия Лютова, Мира Бояджиева, Милен Николов, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Юлиян Петров.

Честно казано имах по-големи очаквания. И тук критиката ми не е чак толкова срещу българската постановка, а срещу самият Шилер. Знамо колко важен автор е и в изкуството и в естетиката, но това, което видях не ме впечатли особено много.

Историята, която разказва "Коварство и любов" ни среща със самозабравилата се аристокрация, която с един замах, стига да реши, може да смаже живота на някое бедно семейство. Това тя би могла да реши, за да задоволи егоистичните си потребности, за да се спаси и оправдае по такъв начин, или просто, защото и е станало прекалено скучно. Наистина подобни истории са се случвали преди, вярвам, случват се сега, а сигурно и ще продължат да се случват и за в бъдеще.

Пиесата показва възможната любов между момиче от обикновено семейство и мъж от висшите среди. Любовта им се оказва възможна, до момента, в който и на двамата им се налага да навлязат в чуждия свята до такава степен, до която е въвлечена самата им класова принадлежност, чийто сблъсък показва Шилер.

След големите трудности, през които минават двамата влюбени любовта им започва да става напук, да отслабва, да е подвъпросна и в крайна сметка да загуби реалната почва върху, която се е създала. Пиесата впечатлява и с момента, когато висшата класа бива показана като хитлеристка войска, твърдо решена да срине всичко под себе си. Все пак всички тези премеждия не засягат единствено един човек, но как и на каква цена, оставям на вашето любопитство.

„Пътуване на Запад” от Мери Цимерман

Сценична адаптация по китайския класически роман „Пътуване на Запад” от Чън У

Превод от английски: проф. Искра Николова

Постановка: проф. Снежина Танковска

Сценография и костюми: доц. Марина Райчинова

Хореография: доц. Петя Цветкова

Видео: Евгения Сърбева

Музика: проф. Румен Цонев

Фотограф: Стефан Маринов

УЧАСТВАТ: Анна Симова, Антон Григоров, Боян Христов, Деница Петкова, Йонко Димитров, Йордан Ръсин, Мариана Бонева, Мартин Смочевски, Петя Бойчева, Христо Ушев, Яна Бобева. Студенти от класа на проф. Снежина Танковска и гост актьорът Стоян Борисов.

Това което ще видите е едно постоянно движение във всяка от сцените. То е приказно и фантастично, изразяващо пътуването от изток на запад. В това пътуване неусетно е понесен и негово величество зрителят, който става част от невероятните приключения на главните герой.

Пътуването освен по земната повърхност, става и в дълбините на душата, стремяща се към извисяване и познаване на самата себе си. Многобройните приключения, в които тя е въвлечена я проявяват все повече като добра, съвестна, справедлива, честна, силна и неспирна.

Актьорите правят невероятно шоу. Има високи конструкции за изкачване, има въжета, има реки, както и много танци и песни. Костюмите са много интересни, а декорите - достатъчно внушителни. Има и видео стена! Заслужава си да се види всичко това, защото носи много позитивна енергия и успява да те отведе далече от всекидневната сивота, в която ни се налага да прекарваме дните си от работната седмица.

"Флейта в подземието" от Ф.М. Достоевски

Спектакъл на студенти   IV-ти “В” курс актьорство в НАТФИЗ “Кръстьо Срафов” с художествени ръководители проф. М.Младенова и проф. И.Добчев. 

"Флейта в подземието" по текстовете "Бели нощи" (Петко Петков - Мечтател и Галя Костадинова - Настенка), "Братя Карамазови" (Калин Попов - Альоша и Сребрина Георгиева - Лиза), "Престъпление и наказание" (Васил Дуев - Разколников, Катерина Керемедчиева - Соня, Мария Петкова - Дуня и Кирче Гьоревски – Свидригайлов), "Идиот" (Ивайло Пламенов - Мишкин  и Василена Гецкова - Аглая)  и "Записки от подземието"  (Пламен Славов - Подземният и Благица Грозданова - Лиза) на Достоевски представлява откъси от тях, с които е постигнат нов и неочакван резултат - историята на една възможна любов между двама влюбени в различни социални и културни контексти.

Водещата тема е темата за любовта - идеалната, тази която винаги предстои и е близо. Тази, която някак неусетно успява да се изплъзне, показала своето начало, но не показвала своят край. Чистата любов възможна дори в мръсните подземия. Флейтата, която засвирва винаги щом сърцето започне да копнее по своя вечен другар. 

"Флейта в подземието" ни представя това състояние на извисената душа, но и низостта на загубилата верният път дребна душица. И в двата случая, проявяваща се в човешка форма, живееща не единствено в произведенията на Достоевски, а и в реалния живот на всеки от нас.

Режисьорската апликация създава свой образ, който отново ни вдъхновява за творчеството на Достоевски. Помещението, в което се играе "Флейта в подземието" позволява на публиката (скромно наброяваща не повече от тридесет души) да се пренесе в сцените на всеки един от избраните текстове. Усещането да си на първия ред в подземието, с рамери не повече от четири метра на десет-дванадесет метра,  кара зрителя да стане част на всеки един от диалозите като запази за себе си спомена за един различен театър. Препоръчвам ви да го гледате.

"Черна дупка" от Горан Стефановски

Превод и редакция:  проф. Иван Добчев
Постановка, сценография и костюми: проф. Иван Добчев
Музика:  Асен Аврамов

УЧАСТВАТ: Васил ДУЕВ, Катерина КЕРЕМИДЧИЕВА, Галя КОСТАДИНОВА, Пламен СЛАВОВ, Калин ПОПОВ, Сребрина ГЕОРГИЕВА, Петко ВЕНЕЛИНОВ, Кире ГЬОРЕВСКИ, Ивайло ИВАНОВ, Мария ПЕТКОВА, Благица ГРОЗДАНОВА, Василена ГЕЦКОВА, Албена ГЕОРГИЕВА - ГОСТ (Студенти от класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев)

Прекрасните форми (оставям на зрителя сам да разбере какви са те), представени ни от първата героиня, с която ни е представен главният герой, онеправдава вулгарно представената ни интимност между нея и него в началната сцена. Оттам проблемите, които засягат главният герой стават изцяло психически - справянето с действителността. Търсенето на смисъл в живота извън телесното остава начинание, резултатите на което биха били приемани единствено на вяра, без спокойтствието на каквато и да е сигурност. А ако тя присъства, то тя е единствено илюзорна. Всекки от представените ни след това персонажи имаше такава сигурност. Но каква точно? Сигурността на майката, чийто мъж изневерява; на успяващия икономист, заровил главата си единствено в света на сметките и печалбите; на уличния гангстер; на изолирана от света студентка... 

"Черна дупка" ни запознава с въпросите за това кой кога прелъстява в телесните срещи помежду ни? Как се справя съвестта ни при изневяра? Другите части от нашия живот ли са или напротив, ние част от техните? Доколко вулгарно е интимното все пак? Какво означава да успееш в живота?

Преживяването на "Черна дупка" е интересно и донякъде загадъчно, мистично. Играта на актьорите се развива върху част от първите редове от седалки в залата, което позволява създаването на по-голяма близост между актьорите и публиката, а лирическите отклонения осигуряват по-голяма изразителност на действието. Преживейте го.